Раклица (Raklitsa)
Рàклица е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Село Раклица се намира на около 49 km северозападно от центъра на областния град Бургас, около 14 km северно от общинския център град Карнобат и около 22 km запад-северозападно от град Айтос. Разположено е в Източна Стара планина, по югозападните склонове на Карнобатската планина, в подножието на две възвишения – с връх Ермеклията (651,4 m) на 2,5 km северно от селото и с връх Илийца (684,4 m) на 4 km северозападно от селото. В долината между двете възвишения и през Раклица тече малка местна река, вливаща се на югозапад от селото в река Азмака, ляв приток на река Мочурица. Общият наклон на терена в Раклица е на юг, а надморската височина в центъра на селото е около 311 m. Климатът е преходно-континентален.
Общински път води от Раклица на юг през село Сигмен до връзка с второкласния републикански път II-73.
Землището на село Раклица граничи със землищата на: село Босилково на север; село Завет на североизток; село Скалак на североизток; село Раклиново на изток; село Зимен на юг; село Сигмен на югозапад; село Невестино на югозапад; село Костен на запад; село Ведрово на северозапад.
В землището на Раклица има 4 язовира.
Населението на село Раклица, наброявало 1048 души при преброяването към 1934 г. и 1090 към 1946 г., намалява до 277 към 1985 г. и 79 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 94 лица, за 75 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за 19 – към „ромска“.
Село Раклица се намира на около 49 km северозападно от центъра на областния град Бургас, около 14 km северно от общинския център град Карнобат и около 22 km запад-северозападно от град Айтос. Разположено е в Източна Стара планина, по югозападните склонове на Карнобатската планина, в подножието на две възвишения – с връх Ермеклията (651,4 m) на 2,5 km северно от селото и с връх Илийца (684,4 m) на 4 km северозападно от селото. В долината между двете възвишения и през Раклица тече малка местна река, вливаща се на югозапад от селото в река Азмака, ляв приток на река Мочурица. Общият наклон на терена в Раклица е на юг, а надморската височина в центъра на селото е около 311 m. Климатът е преходно-континентален.
Общински път води от Раклица на юг през село Сигмен до връзка с второкласния републикански път II-73.
Землището на село Раклица граничи със землищата на: село Босилково на север; село Завет на североизток; село Скалак на североизток; село Раклиново на изток; село Зимен на юг; село Сигмен на югозапад; село Невестино на югозапад; село Костен на запад; село Ведрово на северозапад.
В землището на Раклица има 4 язовира.
Населението на село Раклица, наброявало 1048 души при преброяването към 1934 г. и 1090 към 1946 г., намалява до 277 към 1985 г. и 79 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 94 лица, за 75 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за 19 – към „ромска“.
Карта - Раклица (Raklitsa)
Карта
Страна - България
![]() |
![]() |
Национално знаме на България |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
BG | Български език (Bulgarian language) |
TR | Турски език (Turkish language) |